Надарени деца и чувствителност

Надарени деца и чувствителност

Чувствителността обикновено е на върха в списъците с характеристики на надарените. Съответно родителите често ме питат:„Какво всъщност означава чувствителността? Моето надарено дете дори не може да си спомни семейните рождени дни.“

Вашето надарено дете може да бъде както емоционално, така и интелектуално чувствително; тоест остро осъзнава всичко в обкръжението си и в себе си.

Интелектуална чувствителност се отнася до отвореност към идеи, което позволява на вашето дете да бъде възприемчиво към собственото си въображение и творчеството на другите. Емоционална и социална чувствителност - остро осъзнаване на другите хора и околната среда - позволява на детето да усети емоционалната температура в стаята, повишено напрежение, например.

Повишената емоционална и социална чувствителност засяга възприятието на вашето дете за очакванията от връстници, родители и други възрастни и може да бъде придружено от повишена уязвимост към критики, предложения и емоционални призиви от другите. Един от проблемите е, че добронамерените родители, роднини, приятели, братя и сестри и учители често са нетърпеливи да добавят собствените си очаквания към собствените мечти, планове и цели на светлото дете. Понякога, колкото по-голям е талантът на детето, толкова по-големи са очакванията и външната намеса.

Имайте предвид, че въпреки че детето ви може да е емоционално чувствително, това не го прави емоционално зряло. Реакциите и поведението му към хора и събития може да са подходящи за възрастта, но изглеждат незрели в сравнение с изтънченото му интелектуално и емоционално осъзнаване.

Когато разберем колко много талантливи деца усвояват от всяка среда, можем да ги подкрепим в моменти на стрес.

Този цитат от Пърл Бък ми помага да разбера чувствителността на надареното дете.

„Истински творческият ум във всяка област не е нищо повече от това:човешко същество, родено ненормално, нечовешки чувствително.

На него...
едно докосване е удар,
звукът е шум,
нещастието е трагедия,
радостта е екстаз,
приятел е любовник,
влюбеният е бог,
и провалът е смърт.
Добавете към този жестоко деликатен организъм непреодолимата необходимост да създава, създава, създава - - - така че без да създава музика или поезия, или книги, или сгради или нещо със смисъл, самият му дъх да бъде отрязан от него. Той трябва да създава, трябва да излива творението. По някаква странна, неизвестна, вътрешна неотложност той всъщност не е жив, освен ако не създава."
-Пърл Бък-