Искате ли да възпитате творчески мислител? Ключът е да ги оставите да играят

Творчеството е вид версия на играта за възрастни, така че може би не е изненадващо, че детската игра и творчеството на възрастните са тясно свързани. Дори за инженерите, архитектите и учените, ранните преживявания в неструктурирана свободна игра – особено игра на преструване или въображение – са благодат за по-късното творчество.

Психологът Сандра Ръс от университета Case Western Reserve е прекарал повече от две десетилетия в изучаване на връзката между детската игра и творчеството на възрастните. Чрез игра тя казва:„Децата се учат как да обработват емоциите и да развиват когнитивните процеси, които им помагат да експериментират с умението за решаване на проблеми през целия живот“. Тя насърчава родителите да позволяват на децата си да играят с обикновени кутии, тигани, дори мебели. „Играта ги учи на някои умения през целия живот, които могат да вземат в зряла възраст и да използват по творчески начини“, казва тя.

И като игра, Ръс не мисли за пътуващи футболни лиги. Структурираните, организирани от възрастни дейности – уроци по гимнастика, клубове по шах, дати за игра – почти замениха обикновената безплатна игра, в която децата трябва сами да преценят какво да правят. Имаме ли опасност да отгледаме поколение от добре възпитани, перфектно социализирани роботи? Никой не може да каже със сигурност. Но хиперструктурираният начин, по който много деца се отглеждат сега, не е начинът, по който повечето деца са израснали преди двадесет и първи век.

Ето защо аз също не се впускам в безкрайните тестове и подготовка за тестове, които много деца в началните училища в наши дни са принудени да издържат. Цялата тази строгост може да убие тяхната искра на въображението. Невероятно, някои училища дори премахнаха периода на почивка – синовете ми щяха да се разбунтуват! Други училища обаче вървят в обратната посока:добавят допълнително време за почивка към учебния ден, като същевременно премахват всички домашни в началното училище.

Не казвам, че трябва да им вземете мобилните телефони и таблети или да отмените датите им за игра и часовете по балет. Но това знам:неструктурираната свободна игра в детството е в основата на творчеството на възрастните. Лично аз се опитвам да дам на тримата си сина малко пространство да изследват, измислят и измислят нещата сами – дори да поемат някои рискове. Училищата във Великобритания всъщност започнаха умишлено да „излагат на риск“ своите детски площадки и класни стаи, позволявайки на децата (под наблюдение, разбира се) да играят с триони, ножици, стари парчета дърво и дори огън. Даването на възможност на децата да станат малко измамници не е гаранция, но е най-добрият еликсир за тях да узреят в многоизмерни възрастни.

Например, на скорошна семейна ваканция, ние поставихме нашето 13-годишно дете да отговаря за навигацията по пътя ни през метрото (лондонското метро). Той избра правилния влак, но грешната посока. Оставихме го да разбере и той го направи. В крайна сметка креативността изисква увереност, за да се знае, че грешките се случват и са част от процеса. Страхът от провал не позволява на твърде много хора да се осмелят да изразят себе си.

Neuro-Gym #2:Get Playful е откъс от Neurofitness:Тайните на мозъчния хирург за повишаване на производителността и разгръщане на креативността © 2019 от Rahul Jandial, M.D., Ph.D. Възпроизведено с разрешение на Houghton Mifflin Harcourt. Всички права запазени.


  • Като родител искате най-доброто за вашите деца. Искате да са здрави и щастливи. Един от начините да сте сигурни, че са здрави, е да ги вдъхновите да прегърнат упражненията. Ако се научат да обичат да спортуват като дете, е по-вероятно да продължат и
  • Малко неща улавят въображението на децата като принцесите на Дисни. От блестящите им рокли до големите им приключения, принцесите въплъщават толкова много неща, които децата обичат и намират за вдъхновяващи. Въпреки универсалната им привлекателност,
  • Отчаяни да добавим лекомислие към храненето на малко дете, аз и 2-годишната ми дъщеря започнахме да играем това, което скоро се превърна в любима семейна игра:Feelings Faces. Всеки от нас биваше пантомима на емоции – тъга, изненада или сънливост – д