Искате ли да възпитате креативен мислител? Негуваната игра е ключът

Креативността е一种 израснало версия на играта, така че mungkin не е изненада, че детската игра и взрастната креативност са интимно свързани. Дори за инженери, архитекти и ученци, ранните преживявания в неструктурирана свободна игра – особено претендирана или въображаема игра – е благо за по-късно креативност.

Психологът Сандра Рус от Кейс Уестърн Резерв Университет е прекарал повече от два десетилетия в изследване на връзката между детската игра и взрастната креативност. Чрез играта, тя казва, „Децата учат как да обработват емоции и да развиват когнитивните процеси, които им помагат да експериментират с веществената умение за решаване на проблеми.“ Тя насърчава родителите да позволяват на децата си да играят с обикновени кутии, тени, дори мебели. „Играта им учи някои веществени умения, които могат да вземат във взрастна възраст и да използват по креативни начини,“ казва тя.

И под игра, Рус не мисли за пътувашки футболни лиги. Структурирани, възрастно-организирани дейности – уроци по гимнастика, шахмати клубове, плейдейти – са почти изцяло заместили обикновената свободна игра, в която децата трябва сами да разберат какво да правят. В опасност ли сме да възпитаваме поколение добре възпитани, съвършено социализирани роботи? Никой не може да каже със сигурност. Но хиперструктурираният начин, по който много деца се възпитват сега, не е начинът, по който повечето деца са растели преди двадесет и първи век.

Затова и не купувам безкрайните тестове и подготвка за тестове, които много деца в основните училища в наши дни са принуждени да изтърпят. Всякаквата тази строгост може да убие техния въображаем искра. Невероятно, някои училища дори са отстранили почивката за почивка – синове ми биха бунтували! Други училища, обаче, отиват в обратната посока: те добавят допълнително време за почивка в учебния ден, като елиминират цялото домашно в основното училище.

Не казвам, че трябва да вземете техните мобили и таблети или да отмените техните плейдейти и балет класове. Но това е това, което зная: неструктурираната свободна игра в детството е основа на взрастната креативност. Лично, се опитвам да дам на трите си сина малко пространство да изследват, измислят и да разберат нещата за себе си – дори да приемат някакви рискове. Училищата в Британия, в същност, са започнали да „внасят риск“ в игрищите и класовете си, позволявайки на децата (под надзор, разбира се) да играят с пили, ножици, стари парчета дърво и дори огън. Позволяването на децата възможност да отидат малко „извън реда“ не е гаранция, но е най-добрият еликсир за тях да израснат в многомерни възрастни.

Например, на недвно семейно почивка, поставихме 13-годишния ни син отговорен за навигация по Тъба (лондонското метро). Той избра правилния влак, но грешната посока. Го оставихме да разбере сам и той успя. Креативността,畢竟, изисква увереността да знаеш, че грешките се случват и са част от процеса. Страхът от провал задържа твърде много хора от да се одважат да се изразят.

Невро-Фитнес #2: Бъдете игриви е изваден от Neurofitness: A Brain Surgeon's Secrets to Boost Performance and Unleash Creativity © 2019 от Рахул Джандиал, M.D., Ph.D. Воспроизведено с разрешение на Хоутон Мифлин Харкърт. Всички права запазени.

Previous:

Next: