Какво се случва с таткото при дете, наречено го?

Бащата в „Дете, наречено го“ е изключително насилствена фигура. Той никога не е изрично наречен в книгата, но е посочен като "татко" или "баща" от главния герой Дейв Пелцер. Ето резюме на това, което се случва с него:

* Той е основният източник на злоупотреба: Бащата на Дейв физически, емоционално и психологически го злоупотребява през детството си. Тази злоупотреба ескалира с течение на времето, кулминирайки Дейв да е гладен, пребит и дори принуден да живее в клетка.

* Той не показва угризения: Бащата никога не проявява съжаление или угризение за своите действия. Той оправдава злоупотребата си с твърденията, че Дейв е лошо дете и го заслужава.

* Той изоставя Дейв: В крайна сметка бащата изрита Дейв от къщата, като ефективно го изоставя. Това е моментът, когато Дейв най -накрая е свободен от злоупотребата на баща си.

* съдбата му е оставена неясна: Книгата не уточнява какво се е случило с бащата, след като Дейв напусна дома. Въпреки това, силно се подразбира, че той продължи насилственото си поведение с другите деца в семейството.

Важно е да се отбележи, че „дете, наречено го“ е мъчително и дълбоко смущаващо разказване за злоупотреба в детството. Действията на бащата никога не се изобразяват като нищо друго, освен чудовищно и разрушително, а крайната му съдба е оставена отворена за интерпретация.

  • Вашето дете мрази училище? Опитват ли се да се измъкнат от училище с извинения, вариращи от симулиране на болни до игра на кука? Постоянно ли се карат с вас за това да вършите домашна работа - или по-скоро, да не я вършите? Каква може да е причината
  • Вероятно не е тайна, че децата, които са включили родители, са по-щастливи, здрави и добре приспособени и се отличават в своите образователни и извънкласни занимания. Това може да увеличи тяхното когнитивно развитие, да ги поддържа мотивирани, да заз
  • Децата имат свои собствени вродени интереси и родителите винаги трябва да ги насърчават. Но предмети като астрономията се нуждаят от въведение, тъй като присъствието й в ежедневния ни живот е почти нулево. Още повече, че не само това може да се окаже