За арабските имена

В арабиски, името на детето носи много специално значение, често повече отколкото в западните култури. Тези имена отразяват надежда за личността на детето, почит за роднини или като хоммаж на 99-те имена на Бога. Като такова, много от имената може да звучат еднакво на западници, но са такива же индивидуални като английските или френските имена.

История

  • Повечето арабски имена, и женски, и мъжки, са изведени от ислама. Те са имена, предназначени да прославят Бога или да изразят вярата на родителите в ислам. Други имена са поетични и са взети от по-ранни, предисламски времена и обикновено са имена на герои или геройни от ранната арабска поезия. Малко количество други имена са описания на неща, които се считат за красиви в арабските култури като коне, светлина, рози и лъвове.

Значение

  • Много мъжки имена започват с буквата "А" и са повечето свързани с религията ислам. Най-честият от тези е име, което е префиксирано с "Абдул" или "Абдел" и двата означават "Слуга на" и частта след това е едно от многото наименования на Бога в арабиски, като "Абдул Джаббар", което означава "Слуга на Могъщия" или "Абдел Карим", което означава "Слуга на Нежния". Повечето мъжки имена имат някакъв исламски коннотация, но не всички. Например, Фахд е популярно име на Близкия Изток (Крал Фахд на Саудовска Арабия, например) и означава "рис" докато "Абас" (като Махмуд Абас) е описание на добродетелите на лъв. Накрая, някои имена отразяват гордостта, която родител усеща за детето си. Хасан означава "красив" а Му'таз означава "горд" или "могъщ".

Функция

  • Имената за арабски жени също имат тенденция да отразяват преданост на ислам. Някои са взети от роднините на пророк Мухамед, като Фатима (неговата дъщеря) или "Захра" или "ал Захра", което означава "светлината" (прозвище, което пророкът даде на дъщеря си). Други имена отразяват арабското ценение за красота в поетичен смисл. Хабиба означава "любимата" и Майсан е малка звезда. Латифа (като Крал Латифа) означава "нежна" докато Джада (като Джада Пинкет Смит) означава "подарък" или "подарък". Накрая, женските арабски имена могат да бъдат взети от по-стари, предисламски времена и са загубили същността си на значението през времето. Мей, например, е нечесто срещано, но не и нечуто име без реално значение в арабиски. Подобно, Усайма или Усаймах е старо арабско име, което не носи директно значение.

Типове

  • Арабските имена са намерили път в имената на западните хора също. Името Беньоамин (Беньоамин Франклин, например) е всъщност корупция на името "Бин Ямин" което означава "син на Джеймс". До наскоро, много арабски фамилии отразяваха примера "Бин Ямин" и се позоваваха на родословието на детето. Например, в даден град или квартал на Близкия Изток може да има дюжина или повече момчета с име "Мохамед". За да се различават те, името на бащата се добавяше като фамилия; Мохамед Бин Ямин означава "Мохамед (е) син на Джеймс". Веднъж детето е нарасло в мъж и е баща на собствено дете, неговата фамилия също може да се промени. Той може да стане Мохамед Абу Халид, което означава "Мохамед (е) баща на Халид".

Характеристики

  • Женските имена, обаче, бяха леко различни през историята. Те носеха семейните си имена през целия си живот и обикновено получаваха наименования само след като имат дете. Техното познато, или "дадено", име рядко се ползваше след като са родили, особено като навремеват. Техните имена стават свързани с децата им чрез арабската дума за майка, "Ум". Затова жена, раждаща дете на име Халид, ще бъде наричана "Ум Халид" от уважение за нея. Арабските жени запазиха фамилиите си дори след брак. Други фамилии, за мъже и жени, нараснаха от техната асоциация с определен град, регион или нация. Например, мъж от Египет се премества в Сирия и отваря магазин там. Неговата фамилия тогава ще отразява произхода му чрез добавяне на буква "и" в края на арабската дума за Египет, Миср. Затова фамилията на мъжа ще стане "ал-Мисри" означава "египтянинът".

Разгледи

  • В двадесетият век, арабските правителства се насочиха към стандартизиране на фамилиите, така че сега има по-малко променлива система за именуване. Турците, например, имаха подобни конвенции за именуване, но след Първата световна война, Ататюрк (лидерът на Турция след 1922) декретира, че всички турци трябва да изберат фамилия, която да бъде постоянна за семейството им. Подобно, египетското правителство се насочи към стандартизиране на имена за бюрократични причини и други държави последваха пример. Фамилиите на повечето арабски хора сега отразяват избраната фамилия на далечен предник и не се променят през поколенията. Жените все пак могат да запазят фамилията на семейството си.

Previous:

Next: